Атанас Хорозов: Като малък не исках и да чуя за кану, сега е животът ми

Автор: Анна Стоилкова

Атанас Хорозов е роден на 28 ноември 1999 г. в Пловдив. Семейството му е доста спортно. Баща му Недялко Хорозов е бивш кануист, чичото е треньор по футбол, а друга част от роднините му в Града под тепетата се занимават с баскетбол. Започва да тренира кану в клуб Чипилски, когато е почти на 13 години, но интересното е, че не е насочен към този спорт от татко си, а сам решава да пробва. От тогава до сега обаче 17-годишният пловдивчанин има вече куп медали и призови класирания от държавни и международни състезания. Само за миналата година Атанас става 8-ми на европейското за юноши и девойки в Пловдив на четириместно кану, в регатата "Олимпийски надежди" в Сегет (Унгария) пък записва 6-о място на двуместно кану с друга млада надежда на клуб Чипилски - Димитър Петров, както и 8-мо на 1000 м едноместно кану. На републиканското първенство пък печели 2 златни медала при юношите старша възраст (на 5000 м и на 1000 м), както и 1 сребърен. В дует с олимпиеца и спортист №3 за 2016 г. в анкетата на viasport.bg - Ангел Кодинов, Хорозов грабна и злато при мъжете. Преди няколко седмици кануистът не остана незабелязан и от "Еврофутбол", които му отпуснаха премия от 2152 лв. по програмата си "Спортни таланти". Шефката на клуб Чипилски Ани Кодинова пък се надява Атанас и 15-годишният Димитър Петров да поднесат изненадата след няколко години и да спечелят квота на двойка кану за олимпиадата в Токио 2020. Тази година обаче целите на тийнейджъра са да спечели медали от европейското първенство в Белград (Сърбия) и от световното в Питещи (Румъния) за юноши.

- Кога започна да тренираш кану и защо?
- Започнах да тренирам доста късно - едва през лятото на 2012 г. Малко след това всъщност влязох да уча в спортното училище в Пловдив. По принцип преди това тренирах футбол, но не при чичо ми, на друго място. Този спорт обаче не ме влечеше много. Опитах и плуване в един момент, но и там не ми се получи. С баскетбол пък въобще не съм искал да се занимавам, защото по принцип не ме влекат отборните спортове. Предпочитам да се изявявам сам. Едно момче от класа ми обаче тренираше кану и в един момент аз реших да отида с него и да пробвам. Освен това баща ми е бил кануист и сега много ми помага.

Когато започнал да тренира Атанас падал от лодката по няколко пъти на тренировка, но вече печели медали. 

- Как така отиде да се пробваш в кануто почти на 13 г.? Баща ти не те ли караше да опиташ по-рано?
- Не, той никога не ме е карал насила да тренирам нещо. Аз сам си избирах. Той просто искаше да ми покаже с какво се занимава обаче аз като по-малък изобщо не харесвах кануто и не исках да чуя за него.

- Кога усети, че този път си уцелил и това е твоя спорт?
- Още в самото начало. Макар че доста трудно се научих да се задържам в лодката и въобще да тренирам, но ми харесваше, беше забавно. Така постепенно се превърна в моя цел.

- Колко време ти отне да се научиш да не падаш от лодката?
- Доста. Не съм броял по колко пъти на тренировка се обръщам, но продължих да изпадам горе долу до около 3-ия месец. Аз обаче бях упорит и мисля, че постоянството ми помогна да преодолея този етап.

- По колко пъти на ден тренираш?
- По принцип по 2 пъти, като два дни от седмицата имаме само по 1 тренировка.

Ангел Кодинов, Димитър Петров и Хорозов (от ляво на дясно) са ударното трио на треньора на Чипилски Владимир Генов (вдясно).

- Какви са целите ти в спорта?
- Моята мечта е да участвам на олимпиада. Все пак това е голямата цел на всеки един спортист. За мен няма значение на каква дисциплина ще успея да взема квота - едноместно или двойка. Най-добре се чувствам на дистанцията 1000 м. Въобще харесвам по-дългите дисциплини. В късите ме няма, не ми вървят.

- Как си почиваш най-добре и какво обичаш да правиш в свободното си време?
- Каквото обичат всичките мои връстници - да излизам с приятели, да си почивам, да играя на компютърни игри.

- А с нещо друго занимаваш ли се извън спорта?
- Обичам да рисувам. Не знам дали това е точно талант, но ми харесва. Увличам се по "стрийт арт" (улично изкуство).

- Забелязах, че имаш татуировка - сова. Кога реши да я направиш и защо?
- Направих си я на 8 декември миналата година. Нямаше някакъв специален повод. Просто тези животни са ми много на сърцето. Убеден съм, че совите ми носят късмет. Имаме и в къщи даже. Рисуваха ме 3 часа. Не очаквах да е на един път и да е толкова дълго. В началото не болеше, но накрая вече беше доста кофти.

- Не мислиш ли да си татуираш и олимпийските кръгове? Това като че ли е мода сред спортистите.
- Разбира се, че ще си ги татуирам. Веднага след като стартирам на олимпиада обаче. Преди това няма да е.

Доста от времето си Атанас прекарва по лагери с останалите си съотборници, но има голяма цел - да вземе квота за олимпиадата в Токио 2020.

- Според теб какви са шансовете ти да успееш за тези игри в Токио?
- Ако продължа да се развивам по този начин, смятам че е реално да взема квота още за тази олимпиада. Тогава ще съм на 19 години, малко по-голям от Ангел Кодинов, когато стартира на игрите в Рио де Жанейро.

- С какво мислиш да продължиш образованието си, след като завършиш спортното училище?
- Мислил съм доста по тази тема и за сега смятам да продължа в Националната спортна академия. Може и по-късно да си променя намеренията, но в момента искам да запиша треньорски профил.

- Помагаш ли понякога в подготовката на по-малките в клуба ви?
- Да, случвало се е. Харесва ми да им помагам с каквото мога, давам им съвети и ми е много забавно.

- Как се справяш с училище и спорт на високо ниво едновременно?
- Честно казано училището ми е най-лесното нещо в момента. Нямам никакви проблеми там. Дано всичко да продължи така. Все пак обаче много ми помага това, че съм в спортно училище. Там програмата е съобразена с тренировките. Любимия ми предмет в училище пък е биология.

[източник: viasport.bg]

Коментари

Успехи

В комплексното класиране на БФКК по качествени и количествени показатели за 2017 година заехме 4 място, за което допринесоха и 81-те призови класирания (от 4-то до 12-то място), както и резултатите от международния спортен календар - 7 призови класирания на Европейски и Световни първенства. Картотекирани са 67 състезателя, като 34 са участвали в Държавните шампионати (индивидуален и отборен). През 2016 година най-младият български кануист Ангел Кодинов спечели квота за Олимпийските игри в Рио де Жанейро и постигна 13 място.

Популярни публикации от този блог

ДИШ Мъже и жени 2017

Ангел Кодинов обра титлите в кануто на шампионата в Пловдив